ДЪЛБОЧИНА
(Любов към една красива душа)
––––––––––
От деца ни учат, че морето е дълбоко,
затова ние газим, но само до колена.
Гледам го от горе ту е буйно, ту спокойно,
но и идея нямам какво е под повърхността.
Голям съм вече, обществото все ме учи
върхове да качвам,
връх, след връх, да следвам своята мечта,
а аз като глупак вървя нагоре, спъвам се, но продължавам,
та нали това е пътя към целта?
Егото на планината я прави недостъпна.
Изведнъж повличаме буйната река.
Тя завличаме до брега на морето,
и аз нагазвам в тихата вода.
Стъпка след стъпка, водата се покачва,
а аз не знам какво е дълбочина.
Изведнъж от любопитство гмуркам се
и изумен съм каква безкрайна и невиждана красота.
Аз, продължавам, гмуркам се по-надолу,
а на вътре виждам непрогледна дълбочина.
На дълбокото тъмно е, но смел съм, защото нещо в мен ми казва,
че надолу има още чудеса.
Там в дълбокото друг свят е.
Там живеят други, невиждани от мене същества.
Свят пленителен, но и недостъпен,
забулен от илюзията на повърхността.
Като смел водолаз се гмуркам,
а морето ме поема с неговата лекота и мекота.
Стигам на дълбоко в тъмното и то ми казва:
стига, тръгвай си, не те пускам, ти си роден за светлина!
А аз изплувам към повърхността нагоре,
но душата ми я гложди дилемата една:
глътка въздух ли да си поема,
или да се удавя в тази божествена дълбочина?!
Автор: Иван Петров
(Декември 2019)
