Все повече се убеждавам че на този свят има 7 000 000 000+ истини. Според мен няма вярно и грешно. Едно нещо е вярно за един и грешно за друг. Пълноценен ли е спора? Трябва да подхранваме егото си защото ние сме прави или пък трябва да се научим да приемаме другите такива каквито са?
За мен няма прав и грешен път. Има просто различни пътища до една и съща по висша истина. Вселената сама има своите механизми, които в течение на времето насочват човек в правият път.
Това, че повечето хора мислят че едно нещо е вярно, защото има по голямо единомислие по въпроса, това не означава, че тези които мислят различно не са прави за себе си. Различните очи виждат истината различно.
Хората казват, че истината се ражда в спора? Мъдрия казва, че в спора истината си тръгва?
Защо си тръгва ли?
Тръгва си защото когато истината на мнозинството бива налагана само, защото така мислят всички, без да се вземат предвид всички обстоятелства. Човек вижда, че няма как да преговаря с някой, който не вижда нещата обективно и мисли само за себе си. От тук има два избора: или да приеме истината на другия, не защото е по слаб а защото знае, че другия ще стигне до истината само, че първо трябва да си счупи сам главата. Другият вариант е да си тръгне ако няма търпение.
Времето е истинския измерител на истината, поне в нашето трето измерение.
Истината е, че за да има общество трябва да има единомислие. Но какво правите ако някои от обществените вярвания за истината не са ви присърце? Или ги приемате или си търсите друго общество. Тоест тръгват си.
Какъв е резултата ако останете или си тръгнете: и в двата случая вие не сте пълноценни за обществото защото не искате да дадете от себе си за кауза в която не вярвате след като обществото не ви приема. Тоест обществото ви губи.
Така е в обществата, така е и във семейните отношения. Хората биват подтиснати само, защото се налага едно или друго мнение и няма приемственост от двете страни. Какво се случва… Този, който не се чувства приет спира да дава от себе си във връзката. Спира да си върши „задълженията“. Започва да търси приемственост от вън, от трети човек.
Коя е ключовата дума за успех на обществото и семействата? Приемственост и по силната се казва любов.
Ако не може да приемете другия такъв, какъвто е не очаквайте той да иска да ви приеме и да прави това което вие искате. Какво ви дава правото вие да си мислите, че вие сте прави а той грешен. Приемането означава, че ти се съгласяваш и разбираш, че това което иска другия, е не това което ти искаш, а това което той наистина иска има нужда. В противен случай е налагане на егото ви над другия човек.
Като заговорих за приемане се замислих, че все пак господ ни е събрал с даден човек или група от хора да се учим един от друг.
А как се учи човек най-добре?
Ами в трудности…
Тоест явно щом ни се дават трудности във връзката примерно трябва да преминем през тях и да надградим нашето ниво на търпение, търпението да премине в разбиране и разбирането в приемане.
Сетих се за една Суфи притча тук която ще преразкажа с 2, 3 изречения: „Един суфуст се оженил за сродна душа. Толкова се разбирали и живели в хармония, че скоро решил да се разведе с нея. Хората го попитали защо се развел с нея, а той отговорил, че ако останат заедно в тези хармонични отношения, тя няма да може да израства.“ Тоест ето как ние израсваме в трудностите, а не когато ни е лесно.
Не забравяйте има 7 000 000 000+ истини. Вашата е само една от тях. Ако вие не приемате другите. Не очаквайте вашата истина да бъде приета.
Както се казва много по лесно е вие да си промените разбирането към другите, вместо да накарате целият свят да мисли и изпълнява, това което смятате вие за правилно.
И все пак ако средата в която сте ви потиска и не виждате решение, то е по- добре да намерите щастието другаде, ако обстоятелствата го позволяват.
Не забравяйте, че винаги може да си тръгнете от всяко място, но единственото място от което не може да си тръгнете е от самите вас!
