ЛЮБОВ СЛЕД АПОКАЛИПСИС

ЛЮБОВ СЛЕД АПОКАЛИПСИС

ЛЮБОВ СЛЕД АПОКАЛИПСИС

–––––––––-

Земята здрава е като бетон.
От векове не мръдва, не издава нито стон.
Тя плодородна е и даровита,
стига й само слънце вода и мотика.

Дълги години земята е благодатна,
тя дарява те с реколта златна.
На нея къща ти строиш,
фамилията да продължиш.

Идва време и земята запустява.
Не се ражда жито вече, а се ражда плява.
От години тя не е виждала вода и мотика,
а жарко слънце и бурен вятър почвата й посичат.

В недрата на земята нещо вече се бунтува.
Май е време нещо ново да изплува.
На дълбоко разчупва се земната кора
и е време лавата да потече като река.

Дойде час за възкресение,
земята плаче за земетресение.
Земните пластове да размести
и всичко нестабилно да намести.

А след бурния вулкан и земетресение,
идва време за наводнение.
От морето вдига се вълна цунами,
всичко нисше в скръб да удави.

Всичко живо за миг замлъква
и дълбоко пропива се с мъка.
След мъката идва тишината,
тя лекува ти душата.

А след време там дълбоко в тишината,
чуваш песента на птичката позната.
Събуждай се, на вън вече не вали,
природата в теб се прероди!

А копача хваща мотиката в ръката.
Време е да се погрижи за земята.
Нови растения да засади,
и любовта от пустошта да възроди!

Автор: Иван Петров
(Януари 2020)

# Сподели ако ти беше полезно!

ЗАТВОРИ
shares