РЕКАТА НА СЪДБАТА
––––––––––-
Вечер е, а на часовника подреждат се четири числа.
Нито звънва, нито писка,
но все едно ми казва:
ставай, стига спа!
Дълго, времето бе мой водач.
Аз кланях му се, следвах го и команди изпълнявах:
бързо, давай, не спирай, закъсняваш,
плана на системата да изпълняваш!
Аз следвах го, а то бягаше като предател.
Да го стигна, не ми позволяваше.
Това невъзможно състезание,
винаги ме водеше до отчаяние.
Плана на часовника бе най-добър приятел.
Хората ще кажат: ако нямаш план значи си мечтател.
Следвай плана стъпка по стъпка,
и за обществото ти не ще да си издънка!
Никога до сега плана не е бил мой приятел.
Нещо в мен ми казваше, че съм мечтател.
Мечтател, мечтател, но страхлив,
часовника от ръката си да свали.
Но бунтаря в мене се пробуди,
а часовника започна да се чуди.
Аз свалих го от ръката,
и отместих поглед към реката.
Той вече не е моя господар,
а времето превръща се във дар.
Сега времето е като реката,
а аз стоя пред лодката на съдбата.
А реката на съдбата е стара колкото света.
Тя винаги постига си целта.
Тя извира от дебрите на планината,
и вечно следва пътя на душата.
Стоя и гледам аз реката, а тя с шума си измива ми душата.
В едната си ръка сега часовника държа и се чудя:
да го сложа ли на ръка си отново,
или с лодката по течението да отплувам!
Автор: Иван Петров
(Януари 2020)
