СМИСЪЛЪТ НА ЖИВОТА

СМИСЪЛЪТ НА ЖИВОТА

СМИСЪЛЪТ НА ЖИВОТА


Бял гълъб на рамото ми каца,
а очите изпълват се със светлина.
За глътка въздух ли да се помоля,
или с рев идването си да оглася?

Първите си стъпки аз не помня,
но любопитство към света в мен започва да гори.
Затова създателят на мен ми завещава
бял лист, молив с гума, четка и бои.

Животът за мен е все още непонятен.
Угрижват ме с любов и топлина.
А двата гласа с времето във мен отекват,
„Браво, давай смело“
и „Недей прави така.“

Света голям започвам да изследвам…
С шепа пръст изцапвам си ръката,
смело цопам в локвите с вода,
вятъра в листата пробужда ми душата,
а пламък от кибрит ми казва – внимавай, ще те изгоря!

Уж дете съм, но празните игри не ме вълнуват.
В мен зараждат се въпроси, стари колкото света …
защо на таз земя дошъл съм,
и дали ще срещна любовта?

По бялата канава започвам да рисувам.
Хващам четка и палитра с боя.
Но нещо в мен дълбоко ми прошепва …
„Не бързай, хвани първо молива в ръка!“

Чувствата в мен се бунтуват,
„Защо само молива, хората край мен рисуват с шарена боя?“
А гласът от вътре през ръката пак ме удря –
„Таз черта дебела е, ще съжаляваш!
Не бързай! Има време,! Ще ти обясня!“

Празнота и недоволство ме изпълват,
накъде да тръгна по света?
По земите чужди хляб и слава ли да търся,
или в родината дом с любов да изградя?

Смел съм вече, здраво хващам четката в ръка.
С високо вдигната глава вървя напред
по пътя свой следа дебела и цветна да оставя,
та след време горди да са моите деца.

„Чакай, спри, глупако!“,
този път гласът отвътре шамар ми удря зад врата…
Накъде с това его, изпразнено от смисъл и мечти за злато …
С алчност, злоба, лъжи и грях вече пълен е света!

„Не разбра ли, сине, истинския смисъл?“, прошепва в мене мъдростта
„Чудиш ли се още защо първо молива и гумата ти дадох? …
Щрихи от любов да се научиш да рисуваш,
за да ги завещаеш на твоите деца!“

Иван Петров
7 Април 2020

# Сподели ако ти беше полезно!

ЗАТВОРИ
shares